Човек трябва да я докосне, за да има идея; да срещне Даниел Рой Блумкуист – бос пианист, който отново прави книгата на Шаум достойна за похот. Тялото му е визуално чувствено, вълнообразно от звука на ключовете; като търпелив музикант танцува в обхвата на инструмента.